ГРО̀БИЩА

ГРО̀БИЩА мн., ед. гро̀бище, ср. Място, предназначено за погребване на мъртъвци. Божура мина покрай гробищата и между гробовете, по които блещукаха свещи, видя Ганаила. Й. Йовков, СЛ, 74. — Ето, година вече стана, откак.. почива бедният там в манастирските гробища под дюлата. Елин Пелин, Съч. IV, 59. Той чу отново шепота на боровете.. Така шумоляха понякога от морския вятър боровете в гробището на родния му град. Д. Димов, Т, 572. От жалбове неговата макя, / от жалби го в гробища не копа, / закопа го у равните двори. Нар. пес., СбНУ ХLV, 364.

Заплаках на чужди гробища; ще заплача на чужди гробища. Разг. Разтревожих се (ще се разтревожа) излишно, без да има нужда, за чуждо нещастие. Някой си измрънква, че, нали, не е редно на шофьорите в работно време да се дава [пиене]... Но и тук Милойко е на поста си: — Хайде-е!намесва се той. — Пак заплакахме на чужди гробища! Ст. Йончев, ШД, 22. Вървя като кьорав кон през <турски> гробища. Диал. Вървя, без да гледам, без да обръщам внимание на нещата около себе си. Минавам като през (покрай) турски гробища. Разг. Минавам, без да забелязвам, без да поздравявам някого (обикн. се употребява като укор към някого). — Ей, Младене! — извика той. — Какво минаваш като през турски гробища. Я ела насам! А. Наковски, МПП, 104. Излезнаха и другите. Минават покрай Рада като покрай турски гробища. М. Георгиев, Избр. разк., 68. Мълча като турско гробище. Диал. Упорито мълча. Но неговото упорито и вечно мълчание най-много дразнеше останалите момчета и те постоянно го сърдеха. — Какво мълчиш като бъкел? — питаше Агапи. — Мълчи като турско гробище — добавяше друго. Ив. Хаджимарчев, ОК, 26. Плача на чужди гробища. Разг. Тревожа се излишно, без нужда за чуждо нещастие. — Арни люде сте, внимавайте да не потъне гемията ви — .. — Не бери гайле — подхвърли Цветко Трайков.. — Недей да плачеш на чужди гробища — рече и бай Гоце. Д. Спространов, С, 70. Пращам / пратя на гробищата някого. Разг. 1. Убивам някого. 2. Ставам причина за смъртта на някого; уморявам.

Списък на думите по буква