ГРОБНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРОБНЍК¹, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. 1. Вампирясал човек, вампир.

2. Болен или престарял човек, на когото е наближило време да умира.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГРОБНЍК², мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Гарван; гробар².

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.