ГРОБНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРО̀БНО. Поет. Нареч. от гробен (във 2 знач.). Тия фабрики за гайтан, някога заглушително гърмящи с железните се вретена и колела, сега мълчаха гробно. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 17. По-близките къщи наоколо се притайваха с тъмни прозорци, гробно затихнали. Д. Талев, ГЧ, 353-354. През тайната на димните потоци звездни, / през ужаса на гробно млъкналите бездни, / заслушан аз минавам. П. К. Яворов, Съч. I, 160.