ГРОГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРОГ, гро̀гът, гро̀га, мн. гро̀гове, след числ. гро̀га, м. 1. Само ед. Питие, приготвено от алкохол, обикн. ром или ракия, подсладена (обикн. гореща) вода и лимон. — Сега ще видиш какъв грог знам да правя! .. И той отвори долапа и започна да вади оттам тенджерка, чаши, захар и най-сетне прати мисис Лемб да му купи лимон. В. Измирлиев, СбСТ, 385. На близка маса са седнали двама мъже и пият своя сутрешен горещ грог. Т. Генов, Избр. пр, 69. Наоколо нямаше никой. Почти никой, защото на съседната маса възрастен мъж седеше пред чаша димящ грог. Б. Райнов, ЧЪ, 5.

2. Разг. Количество от това питие, което се вмества в една чаша. После отново ще мръдне на малка обиколка и в нощта за него ще има още много грогове и партии белот и банкноти, които жените послушно ще вадят от чанттите си. Б. Райнов, ДВ, 181. Донесете ми един грог.

— Англ. grog.