ГРОЗД —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРОЗД, гро̀здът, гро̀зда, мн. гро̀здове, след числ. гро̀зда, м. 1. Зърна грозде на обща дръжка, които образуват едно цяло; чепка, кичур. Дядо Андрей откъсна черен грозд и хапна няколко зърна. К. Петканов, СВ, 185. Лозите почиваха като живи същества, иззад долните пожълтели листа надничаха узрелите гроздове, налени с меда на есенната благодат. Г. Караславов, Тат., 130. Трапезата бе сложена под голям свод от лози, по които висяха узрели гроздове. Елин Пелин, Съч. IV, 18. Видяхме един вол, който протягаше шия, захапваше наведнъж по два-три грозда и ги поглъщаше с голяма наслада. А. Каралийчев, ПД, 152. И гроздът бавно златен сок налива, / и дъх излъхва розата свенлива. Ем. Попдимитров, СР, 24. От лоза грозд, и от трън къпина. П. Р. Славейков, БП II, 27.
2. Разш. Плодове или цветове на обща дръжка, които образуват едно цяло. — Ами я кажи, спомняш ли си за банана с големите триметрови листа и нависналите гроздове с плодове? П. Бобев, ЗП, 74. Павел надникна навън и видя две кокосови палми. От върховете им висяха цели гроздове зелени кокосови орехи. Гр. Угаров, ПСЗ, 590. Зарадваха погледа му бледосините гроздове на зюмбюлите. Д. Спространов, С, 181. Светлият връх на елата.. се поклащаше леко от вятъра и люлееше като златисти украшения грозда от шишарки. П. Вежинов, ЗЧР, 116. Скоро над полусрутените зидове нависнаха ухаещите гроздове на люляка. Д. Калфов, Избр. разк., 24.
3. Еднородни неща, събрани накуп във форма на чепка грозде. Това е панаирът.. Големи алени чадъри на лимонададжии,..; гроздове пъстри балончета, вързани с конец и раздвижени. К. Константинов, ПЗ, 12-13. Те започнаха да излизат сърдити на групи, на групи от горното отвърстие, а после кацаха и се лепяха нагъсто на една недалечна бука. Там скоро се образува грамаден грозд от гъмжащи пчели. П. Здравков, НД, 134. Работел [бай Симов] с десетина въдички.. И измъквал не по една, не по две, а по цели букети, цели гроздове от мрени. Д. Калфов, КР, 83. Макар да бяха получили заповед да не грабят селищата, мнозина носеха отзад на коня торби брашно, селски дрехи или цели гроздове кокошки, навързани за краката. Ст. Загорчинов, ДП, 108. По улицата минаваше трамвай и когато по вратите му висяха гроздове от хора, Мария си мислеше, че младежите са луди по тия мачове. А. Наковски, МПП, 16.
◊ Съцветие грозд. Бот. Съцветие, при което цветовете са разположени върху дръжки на една неразклонена цветна ос. Цветовете [на акацията] са бели, събрани в съцветие грозд и отделят аромат. А. Коцев и др., Бтн VI кл, 118.