ГРОЗДАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРОЗДА̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Грозд. Като в сън израсна напреде ми

Жоровата схлупена къщурка, обрасла до стрехата с буйна асма. И досега я помня, окичена с едри златни гроздаци. П. Бобев, К, 71. Високите зажълтели тук-там лози бяха пълни с гроздаци. Ем. Станев, ИК I-II, 488. И пряко сухия ров мина свободно оттатък, / дето веднага до пътя, в добре ограденото лозе.. / започваше стръмна пътека. / .. Китно нависнали бяха там резекия, темянка, / и червеникавосини тежки едри гроздаци. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 103-104.