ГРО̀ЗДЕН

ГРО̀ЗДЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Гроздов. След малко тя [враната] отново се върна, като носеше в човката си едно гроздено зърно. Елин Пелин, ЯБ, 87. У нас ракия ся вари повечето от гроздени чешулки и от сливи. С. Веженов, Х (превод), 91.

◊ Гроздена захар. Хим. Гликоза. Гроздената захар се съдържа във всички части на растенията, но най-вече в сока на сладките плодове (гроздето, крушите, ягодите и др.). Хим. Х кл, 1965, 86-87. Втасването на хляба, ферментацията на гроздената захар и етиловия алкохол .., както и много други процеси той [човекът] е използувал векове наред, без да знае, че в основата си те са свързани с дейността на невидими живи организми. Е. Головински, ВК, 5.

Списък на думите по буква