ГРОЗДОБЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРОЗДОБЀР м. 1. Прибиране на гроздето от лозята. — Кажи на братята си, че е време да стегнат кораба за гроздобер. К. Петканов, СВ, 163. — Ами де се е чуло през септември да се вършее?... Пък хората нали и друга работа имат: ей го, гроздоберът трябва да се стяга, за бахчите да мислим. Ст. Дичев, ЗС I, 70. От няколко дни насам всичките люде са се разшавали да се готвят за гроздобер. Д. Манчов, БЕ II, 114. Лозя, готови за гроздобер.

2. Времето, сезонът, когато се бере гроздето. И чака дядо Личко да си дойде негова Здравко от царска служба.. Тъй в чакане мина харман, мина гроздобер. Ц. Церковски, Съч. III, 249. Сега всеки минувач може да се отбие, да се покачи на шарапханата и да си вземе чепка грозде или да се наведе до чучурчето и да пие оттам прясна шира — това е вековният обичай на гостолюбие и щедрост през дните на гроздобера. К. Константинов, ППГ, 64-65. Тя [Ирина] си спомни октомврийския следобед на гроздобера, когато видя Борис за първи път. Д. Димов, Т, 308. Бил гроздобер. Слънцето пекло твърде силно; но божиите създания не обръщале внимание на неговата топлота и работиле. Л. Каравелов, Съч. IV, 127. Добро ли е времето, то сичко отива през гроздобер и лесно, и весело; лошо ли е.., то там мъжете да мислят как щат прибра и довези гроздето си. Ил. Блъсков, СК, 60.