ГРО̀ЗДОВИЦА

ГРО̀ЗДОВИЦА ж. Разг. Ракия от грозде; гроздова, гроздовка, грозданка. Прибраха се на топло под стряха мъжете.. А в казанджийниците вечер се пееха юнашки песни — точеше се на сребърни нишки преварената гроздовица. Г. Манов, КД, 96. — Стойне, я стига си сновала, ами ни дай по чашка от гроздовицата. Какво имаме за хапване? Ем. Манов, ДСР, 149. А тази гроздовица е бистра като сълза и разклатиш ли я в чашата, прави синджир с мехури, колкото жабешки очи, които бавно се изгубват. Г. Краев, СТ, 38.

Списък на думите по буква