ГРО̀ЗДОВКА

ГРО̀ЗДОВКА ж. Разг. Ракия от грозде; гроздовица, гроздова, грозданка. Той държеше едно двадесет и пет драмче ракия и бавно взимаше сутринната си дажба на малки грътки през дълги промеждутъци. И не можеше да се каже от кое повече се наслаждаваше — дали от лютивината на парливата гроздовка или от бавния вървеж на времето. Т. Харманджиев, КВ, 6. — Ех — казва Бельо, — както ми се пие шуменска гроздовка, сега да съм на Кьошковете!.. — Свако лоша ракия не държи. Всяка година си вари от грозде и става бистра като сълза. Г. Краев, СТ, 20-21. Най-напред гостите заговориха за ракията, която, види се, Кумю им наливаше. Той каза, че това е гроздовка, собствено производство. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 245.

Списък на думите по буква