ГРОЗНИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРО̀ЗНИЧЪК, ‑чка, ‑чко, мн. ‑чки, прил. Умал. от грозен. Който е грозен, но не много, който е поносимо грозен; грозноват, възгрозен. Дребна, малко попригърбена и грозничка в лице, във всичко останало тя

приличаше на баща си. Й. Йовков, АМГ, 72. — Той е грозничък, но е добър момък. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 40. Тя [Надя] беше грозничка, ниска, с голям бюст и кръгло като ябълка лице. Върху лявата ѝ буза личаха следи от изгаряне. А. Гуляшки, Л, 231. "Земи мене, Димо льо! / Черничка съм, грозничка, / барем ще ти докарам / девет крави ялови." Нар. пес., СбГЯ, 179.