ГРОЗНОВАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРОЗНОВА̀Т, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е грозен, но не много; възгрозен, грозничък. Грозноватото лице на брат ми с големи клепнали уши и изпъкнала адамова ябълка бе изкривено от пресилена усмивка. Л. Станев, ПХ, 18. По улицата мина стройно момиче — малко грозновато и зло в лицето, но изящно облечено. П. Вежинов, ДБ, 44. Марина се дотъкмяваше пред огледалото. Тя се мъчеше да заличи с пудра някакви недозрели и неприятни пъпки, които излизаха по бузите ѝ и я правеха още по-грозновата, отколкото беше. Г. Караславов, ОХ I, 65. То [момиченцето] беше мургаво, грозновато, с близко разположени очи и твърде момчешка уста. Л. Дилов, ПБД, 186.