ГРОЗОТИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРОЗОТЍЯ Разг. 1. м. и ж. Много грозен човек (мъж или жена). — И как можа тоя кривокрак дявол, тая грозотия, да вземе най-хубавата жена, Албена да вземе. Й. Йовков, А, 11. Така и направихме за голямо учудване на слугините — отчаяни грозотии, — които като истукани седяха по две, по три в коридорите на всякой етаж. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 40. Нели си е немечка кралица, / нели си е сина заженила, / отдалеч йе мома погодила, / та па нече мома да ѝ дадат, / дор не иде сина да ѝ видат. / А нойн сина била грозотия. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 23.

2. ж. Грозота. — Има жени, които с грозотията си привличат повече, отколкото други с красотата си. И в това се иска майсторство. Ст. Даскалов, ЕС, 343. Селяните го съжаляваха, , че той много се срамувал от грозотията си. Т. Генов, ДОД, 44. — Не трябва да се плашите от грозотията на лицето, а от грозотията на сърцето. Д. Немиров, Б, 45. "Както и да се напати човек,.. колкото и да му мине през главата, никога не може, не иска да приеме света в цялата му гола грозотия. Все се старае да го вижда по-добър,.. отколкото е наистина." В. Мутафчиева, ЛСВ I, 251. Боже, колко е хубава тая България! Как би станала рай земен за хората, без техните грозотии! Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 151. Не лични причини, а грозотиите на времето довеждат великия творец и човек .. до трагическо настроение. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 101.