ГРОМОЛЯ̀

ГРОМОЛЯ̀1, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., непрех. За превозни средства и др. — издавам еднообразен, равномерен грохот, обикн. при движение. И ето ги старите пътища на Мечи дол. По тях вървят тежки волски коли, громолят по калдъръма... К. Калчев, ЖП, 91. Надалеко се виждаше язовирна стена, високо се вдигаха в небото фабрични комини, из полето громоляха трактори. Ст. Станчев, ВН, 1953, бр. 307, 4. Нейде скърцат въжени линии и подземни експлозии раздрусват спечения гнайс, нейде из вечно недостроените родопски пътища громоли валяк. Ст. Сивриев, ЗСБ, 86. Встрани от селото, на един речен "заплав", громолят гатерите на дърворезната фабрика. Н. Хайтов, ПП, 97.

ГРОМОЛЯ̀

ГРОМОЛЯ̀2, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. Диал. Нахвърлям се с думи върху някого; нападам, изобличавам. С тези калугери често ми се случваше да имам разправии по селата. .. По внушение от Костакя ли, по свое недоразумение ли, някои от тях тоже ми пакостяха..; затова и аз безпощадно ги преследвах и громолях ги, дето ги сполетях, за тяхното невежество. П. Р. Славейков, БП I, ХIV. громоля се страд.

Списък на думите по буква