ГРОМЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРО̀МЪК, ‑мка, ‑мко, мн. ‑мки, прил. Книж. Гръмък. — Това се нарича хусарин, а не като тебе, Калине, да дреме, сякаш бабетина някаква — заговори с громък глас Райко. Ст. Загорчинов, ДП, 314. Бяха двадесетина души и наредени по двама един след друг, маршируваха задружно. Край тях крачеше важно напетият Хаджи Димитър и гласът му, висок, дори громък, се чуваше в прекъсванията на песента. Ст. Дичев, ЗС I, 455. — Защо вдигаш такава па̀ра? Аз ще заловя Шишманя, стига да е жив. — Той искаше да направи още по-громки декларации, но реши да изчака и разбере какви сведения имат за Шишманя. В. Нешков, Н, 127. Офицерите си спомняха за неговата роля в съзаклятието, за пъклените средства, с които ги бе замотал, за громките му обещания: Царя, Славянството, Русия... С. Радев, ССБ II, 125. Громката слава на Ботева дразнеше неприятно извънредно честолюбивия младеж. Ив. Вазов, БП, 52.

— От рус. громкий.