ГРОТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРОТ1, гро̀тът, гро̀та, мн. гро̀тове, след числ. гро̀та, м. Рядко. Книж. Естествена или изкуствена пещера. В средата [на ледената гора], между върховете, водата пролизала един грот, отвърстието на който беше окичено с ледени сталактити. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 35.
— От фр. grotte през рус. грот.