ГРО̀ХВАМ

ГРО̀ХВАМ, ‑аш, несв.; гро̀хна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Внезапно, с шум падам, обикн. от преумора, изтощение, загуба на сили; строполясвам се. Но знаеше ли някой как той поминува.. Виждал ли го бе как се тресе от простуда, как понякога грохва на

постелята, съсипан от безсъние, от умора? Ст. Дичев, ЗС II, 478. Уплашена, майката грохва на близкия стол и плаче с глас. М. Кремен, РЯ, 255. Конят му, макар и смъртно ранен, можал е да тича още някое време и изведнъж грохва и се поваля на самата позиция. Й. Йовков, Разк. II, 238. Двама души се мъчеха да задържат трети, който отчаяно се съпротивляваше. Най-после силите му се изчерпиха .. и грохна на земята. Ж. Колев и др., ЧБП, 146.

2. Прен. Отпадам изведнъж телесно, изнемощявам от старост, преумора, теглила. Сутрин Ленко ставаше рано — тъй беше свикнал, — но никога не беше видял баща си да спи, дори да лежи. Кога си отдъхваше този човек? Не грохваше ли от умора? Г. Караславов, Избр. съч. VI, 199. Николина се учуди. Петко нямаше вид на болен. Да е простинал и неусетно заболял в гърдите? Възможно е, такива едри хора понякога, увлечени в работата си, не мислят за себе си и грохват отведнъж. Ст. Даскалов, СЛ, 285. Старият бей грохна и прати вест на сина си да дойде в село и да поеме работата около чифлика. Ив. Гайдаров, ДЧ, 130. А несретник Моню, щом се дигна, зима си булката и забягна в далечно село Русен .. Пък баща му, майка му — и те, клети, за година време грохнаха — да ги не познаеш! А. Страшимиров, А, 577. Мъжът и жената остаряха, прегърбиха се и грохнаха от работа. К. Калчев, УЧС, 14.

— Друга (диал.) форма: гру̀хвам.

Списък на думите по буква