ГРОХНАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРО̀ХНАЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. св. деят. от грохна като прил. Който е отпаднал, изнемощял от старост, преумора, теглила. Сега той беше само стар, болен и грохнал човек, когото всички — дори близките му — чакаха да умре. Д. Димов, Т, 137. Той очакваше да види бащата на Евгений променен, грохнал старец, тъй както грохват всички нещастни стари хора. П. Спасов, ХлХ, 186. Една стара грохнала жена, с прикачена шарманка през рамо, мина под самия прозорец на Матеев и свирейки някакъв всеизвестен валс, изгуби се надолу. Д. Калфов, Избр. разк., 355. И сега, като се разхождам из пътеките на миналото, аз виждам образа на грохналата старица, която страдаше от астма, чувам я как диша дълбоко и мъчително. К. Калчев, ПИЖ, 26. Дора Габе е чедо на добруджанската равнина .. Дълбоко в паметта ѝ са се врязали необхватните тежкокласи ниви, стадата на овчарите.., дълбоките кладенци, покрай които уморено обикалят грохнали коне. А. Каралийчев, С, 264.

— Друга (диал.) форма: гру̀хнал.