ГРО̀ХОТ

ГРО̀ХОТ1 м. Силен продължителен леко приглушен шум; тътнеж, тътен. Всеки ден тук [в пристанището] пристигаха параходи и кораби от далечни и непознати земи, най-различни стоки се товареха шумно на кея.. И сред целия този шум и грохот.., през цялото лято сновяхме, гонехме се и играехме ние, хилядите босоноги и полуголи момчета на големия пристанищен град. П. Незнакомов, МА, 91. С грохот навлезе в гарата бързият обеден влак. М. Марчевски, П, 168. От двете им [на бойците] страни се сипеха снаряди и мини, свистеха куршуми. Хората падаха, разкъсани или поразени, земята се люлееше под краката им, а грохотът на оръдията и писъкът на катюшите засилваха впечатлението, че това е последната минута от тяхното съществуване. Ив. Мартинов, ДТ, 179. Грамадното сиво здание се намираше на една шумна улица в центъра на града. От сутрин до вечер стените и стъклата на прозорците му се тресяха от неспирния грохот на минаващи камиони, омнибуси, трамваи, товарни коли и мотоциклети. Св. Минков, РТК, 53. И наистина речната вода пристигаше с грохот, свлечена от планината, и бучеше. А. Каралийчев, СР, 68.

ГРО̀ХОТ

ГРО̀ХОТ2 м. Диал. Обилен цвят, отрупал овщно дърво.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

Списък на думите по буква