ГРОШЀ

ГРОШЀ, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от грош; грошче, грошец, грошле. Турила тя на главата си венец от черешова пръчка..; разпуснала по гърба си копринената си косица, която беше уплетена от няколко пленици, а в тие пленици бяха заплетени манъста, стари грошета и жълтичета, седеф, мерджан и бисер. Л. Каравелов, Съч. II, 137. Кака Цанка сваля отпред куната малка паничка, намира там вързано с червен конец бяло гроше, па взема пръчката ми и завързва го до жълтичето. Т. Влайков, Пр I, 253.

Списък на думите по буква