ГРУБ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРУБ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За материал, материя и др — който е грапав при допир, при докосване; дебел, плътен. Противоп. гладък, тънък, фин. Той [гардеробът] е от най-грубо дърво, без каквито и да било украшения. Г. Караславов, Избр. съч. III, 342. — Аз съм сега съвсем на друго място,.. дето едвам можах да намеря един молив и тая груба хартия. Ив. Вазов, Съч. ХII, 72. От вълната на тези овце .. е могло да се изработва фин плат, рязко отличаващ се по своето високо качество от грубите шаяци, изтъкани от вълната на обикновените овце. Кр. Генджев и др., Ж, 62. Кърпите и покривката бяха от грубо домашно платно, изгладени и много чисти. Д. Димов, Т, 10. Тя [княгинята] навлече под дрехите си груба конопена риза, от която по тялото ѝ се появиха болезненеи червени петна. Ст. Загорчинов, ЛСС, 33-34. Какво нямаше тук! Ръчни медни воденици за кафе.. После чорапи от дебела, груба прежда, фанели, ризи. Й. Йовков, Разк. II, 195.
2. Който е изработен без достатъчно умение и вкус. Противоп. изящен, изкусен, фин. Денчо разбра, че може и сам да се закърпи.. Нищо, че конците не се кръстосваха по правилата, че ушиването изглеждаше грубо — и най-добре закърпеното щеше да му свърши същата работа. Сл. Трънски, НТ, 220. Черквата беше вета, тясна, тъмна, с икони от много груба зография. Ив. Вазов, Съч. VI, 208. // Недообработен, набързо приспособен. "Нещо друго ми дай да се подпирам .. Клон някакъв или груба тояжка." Й. Радичков, СР, 68.
3. За човек, лице, ръце и под. — който е несъразмерен и с външността си, вида си създава неприятно впечатление. Противоп. нежен. И тогава пак ѝ [на Ирина] се стори, че този човек с груба външност бе всъщност фин и сърдечен. Д. Димов, Т, 683. Най-зла от всички вкъщи беше Божаница, суха висока жена, с дълго кокалесто грубо лице. Елин Пелин, Съч. III, 23. В единия ъгъл на стаята се бе изправил като мечка на задните си нозе един около тридесетгодишен мъж.., с широко кьосаво лице, та и при слабата светлина на газеничето личаха едрите му груби черти. Д. Талев, И, 391. Той [Стоил] е приведен много, шинелът му е смачкан и отзад издигнат, ръкавите му са извънредно къси и откриват китките и ръцете му, големи и груби. Й. Йовков, Разк. I, 32. Всички тънки и високи мъже имат необикновено големи и груби крака. Д. Калфов, Избр. разк., 328.
4. Който е свързан с първична, примитивна, първобитна изява. Грубите ѝ [на мечката Клеопатра] инстинкти бяха се силно развили в нея. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 8. И изведнъж на сцената изскочи любимата от всички бездарници по света формула: "Грубата действителност не е достойна за изкуство." К. Христов, ПП I, 12. Усети се само жена — слаба, безпомощна, самичка. Нищо не виждаше освен груба мъжка сила, готова да я разпъне, стъпче в калта и после спокойно да я терзае с надмощие и великодушие. Г. Стаматов, Разк. II, 189. Разбира се, че за да достигне своята цел, науката е обязана да изкорени суеверията.. и да отвори път на истината, която е длъжна да се бори и с човеческия егоизъм, и с грубото невежество. Знан. I, 1875, бр. 2, 31. Груби нрави. // Който е извършен насилствено, против волята и желанието на някого. Тя [Теодора] бе заявила, че ще отстъпи само на силата. Грубото ѝ завличане в манастир би усилило негодуванието в Търново. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 170. Общественото му чувство се изрази в грубо обсебване на демократическата партия за търговски цели. Д. Димов, Т, 136. Какво важеше за нея презрението на Хаджи Ровоама и грубото ѝ изгонване от килията ѝ? Ив. Вазов, Съч. ХХII, 155.
5. Който няма възпитание, който в отношенията си с хората не се интересува дали ще ги обиди, засегне, огорчи; невъзпитан, нетактичен. Противоп. изискан, фин. Повече от други път тя трепереше над Петър и му досаждаше с грижите си, но той беше груб и невнимателен с нея до жестокост. И. Петров, НЛ, 234. Бедния, те те обидиха без право!.. Груби и жестоки хора — забрави ги, не мисли за туй. Й. Йовков, ВАХ, 63. Дико беше станал непослушен, груб и дързък. Той му отвръщаше на всяка дума и най-често вършеше тъкмо противното на това, което Стан нарежда. Г. Райчев, Избр. съч. I, 131. И тя скоро разбра, че Еньо я мрази.. Тя вика скришом врачки, прави магия.. Но той ставаше по-суров, по-груб и по-рядко го виждаше в къщи. Елин Пелин, Съч. III, 138-139. Сегашната община в Преспа не беше като някогашната,.. Сега общинарите бяха повече еснафлии, та
имаше между тях и някои по-груби, които и не умееха да се държат много прилично. Д. Талев, ПК, 65. // Който е присъщ на такъв човек, характерен за такъв човек. Ние всички ридаехме от грубите обноски, на които ни подхвърляха тук, в големия град. Г. Караславов, Избр. съч. II, 384. Той нарочно остана след работното време, та при сгоден случай да се извини на управителя за вчерашното си грубо държане и да разбере дали той го беше заподозрял в нещо "нередно". Д. Ангелов, ЖС, 497. Аз вътрешно пламтях от негодувание против тоя фелдфебел за грубите му.. обноски. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 6. Той разтърси рамене, отстрани с грубо движение ръката на майка си. К. Петканов, ОБ, 98. Но тъкмо защото и сама се страхуваше да не остане бездетна, тревожеше се и се измъчваше от тая мисъл, тя прие с болка грубата намеса на свекървата в интимния ѝ живот. Д. Талев, ПК, 89.
6. За думи и под. — който не е съобразен с приличието, с добрите обноски; обиден, неприличен, непристоен. Почти всеки ден той чуваше между снахите си остри надумки и караници, пълни с груби и непристойни думи. Елин Пелин, Съч. III, 14. — Всички вас чакат.. — Кои всички? Аз никого не съм канил. Тя леко издаде лице напред, сякаш искаше да се увери, че наистина е получила такъв груб отговор. В. Геновска, СГ, 344. В одаята избухваше смях като взрив. Летяха груби закачки. — Опитал си, бе! — Арифе, да не ти е тая първа жена? Б. Несторов, АР, 19. Заптиетата влизаха и излизаха от разните стаи и едни вкарваха, други изкарваха.., прекарваха им понякога груби и саркастични епитети и бездушно ги мушкаха и блъскаха. К. Величков, ПССъч. I, 7. Посипал беше нарочно списанието си с нападки и груби ругателства против събратята си и списанията им. Ив. Вазов, Съч. IХ, 85-86. // За глас, смях и под. — който е силен и рязък, неприличен, обиден. Противоп. нежен. — Какаво сте се насъбрали тук? — чу се изведнъж над главите ни груб и заповеднически глас. П. Незнакомов, МА, 101. Вратата на зимника се затвори със скърцане, последвано от неразбран мъжки говор и груб смях. Д. Ангелов, ЖС, 60. Това не беше разгулното и грубо пеене на весела и безгрижна компания. Това приличаше повече на странен и тръжествен обред. Й. Йовков, Разк. III, 80.
7. Прен. За грешка, нарушение и под. — който не е съобразен с основни, елементарни правила или ред. "Здравей, другарче, писмото ти получих. Благодаря за сърдечните привети и пожелания... Трябва добре да се учиш. В твоето кратко писмо до мене наброих 19 грешки, някои от които доста груби. РД, 1950, бр. 248, 2. — Събрал съм ви, другари, да обсъдим един важен въпрос, едно грубо нарушение.., което е извършил бригадирът на втора полевъдна. Н. Хайтов, ПЗ, 70. По-силният отбор, като че ли с желание да импонира на по-слабия, влошаваше качеството на своята игра и правеше елементарни, груби грешки. НС, 1955, бр. 92, 1.
8. Прен. Който е извън рамките на допустимото; краен, прекален. Това грубо заслепение, тая робска и сюблимна готовност да прости и да забрави можаха да се обяснят само със сляпата, вживялата се в организма ѝ любов към Трайчева. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 102. Заразата на съревнованието пламна като епидемия. Всичко се хвърля да работи.. Но тук няма груб егоизъм, няма дребнав индивидуализъм. Тук в надпреварването всички си помагат. Г. Караславов, ПМ, 24. О, сигурно тя му се струваше непоносима със своята груба откровеност, със своето нахално преследване. Д. Димов, ОД, 151. За да не изпадне в груб социологизъм, литературният изследвач не трябва да забравя сложния път, по който се проявява в художественото творчество класовата идеология на даден автор. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 138.
9. За работа, труд — тежък, черен, неизискващ квалификация, непрестижен. Кети започна да помага на майка си и да върши грубата работа, за която доскоро викаха жена. Н. Каралиева, Н, 71. Тя переше бельото на хотела. През несвикналите ѝ на груба работа ръце всяка седмица преминаваха двайсетина американени чаршафа. М. Грубешлиева, ПП, 171.
10. За етап на дадена работа, дейност — който не дообработен, не е изпипан в подробности, в детайли. Свърших грубата работа по написване на статията, сега остава да я дообработя, да я изгладя стилно.
11. Обикн. за изчисления, сметки и под. — който е изработен набързо, в общи линии, без подробности; неуточнен, схематичен, приблизителен. Според грубите ми изчисления нужни ми са най-малко шест месеца, за да стъпя на краката си. К. Калчев, ДНГ, 12. Старият Лягов пак се отдръпна към тезгяха, разстроен от радост и задълбочен в груби пресмятания. Ако на тези каруцари можеше да се вярва, чулове и тютюни ще се пренасят дълго време, и то от много талиги. Г. Караславов, ОХ III, 433. Направиха груб опис на всичко, което намериха в помещенията и двора на фабриката. Ем. Манов, ДСР, 472.
12. Диал. Грозен. (Н. Геров, РБЯ I).