ГРУБИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРУ̀БИЧЪК, ‑чка, ‑чко, мн. ‑чки, прил. Който е груб, но не много. Знаеше, че Минев я обича и самата нея я влечеше към този искрен и добър момък, зад чиято грубичка външност се криеше чисто и чувствително сърце. Ем. Манов, ДСР, 474. В ласкавия израз на грубичкото му луничаво лице, в топлия блясък на малко кривогледите му очи личи оная чиста, неподправена, прадядовска радост на селянина от великолепното пролетно пробуждане на земята. П. Незнакомов, БЧ, 6. — Помози ви бог, момичета, продума той със силен и малко грубичък мъжки глас. Т. Влайков, РП I, 48. Помня веднъж, само веднъж, осмели се един от нашите другари — грубичък, но инак откровен — да пусне по негов адрес: "В тихото блато дяволи се въдят." Но ний всички се възмутихме и протестирахме. Ал. Константинов, Съч. I, 306. Наблизо се чува глух удар на брадва, / там грубички кръстове някой издялва. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 138.