ГРУБО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРУ̀БО нареч. 1. С недостатъчна прецизност и умение. Избърса я Ния грижливо и я сложи върху широката стряха на огнището.. Каква лъскава, крехка и прозрачна беше новата ламба редом с тежкия, грубо изкован светилник! Д. Талев, ПК, 16. В един ъгъл грубо издялан камък: то е гробът на светеца. Ив. Вазов, Съч. ХV, 29. В дворците бе намерил и пръстен за показалеца на дясната си ръка, стар, златен, грубо изкован. Й. Вълчев, СКН, 78. Тримата седнаха на ниския нар, направен от грубо издялани дървета и застлан с дебел пласт шума. Д. Анеглов, ЖС, 307-308. На много места в България са открити следи от живота на първобитните хора. В голямата пещера при с. Деветаки, Ловешко.. и другаде са открити кремъчни ножове, брадви, стъргалки.. Всичките са неогладени, грубо очукани. Ист. VII кл, 3.

2. По начин, присъщ на груб в обноските и постъпките си човек. Колко ли е часът? Може би минава полунощ .. Защото обикновено по това време около дъсчената ни ограда се навъртат тъмни сенки и грубо нахълтват из стаите за обиск, като разхвърлят и обръщат всичко наопаки. П. Михайлов, МП, 7. Той се приближи до него, грубо го хвана за яката на палтото и като го повлече без усилие до вратата на бакалницата, изтласка го навън. Кр. Велков, СБ, 144. Ванката я наричаше "старата", не я слушаше за нищо, държеше се често пъти грубо с нея, но ние знаехме, че я обича силно и някак по своему. П. Незнакомов, МА, 105. Най-напред планинците притихнаха,

после от крепостта излязоха войници заедно със Стамен. Те почнаха грубо да разбутват хората наляво и надясно и така образуваха свободен проход. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 17.

3. Без съобразяване с главните, основните правила, изисквания на нещо. Но това не са действителните и единствени подбуди, които го [Общи] заставят да не се подчини на Апостола и да нарушава грубо революционната дисциплина. Ив. Унджиев, ВЛ, 272. — Нарушават се грубо правата на Народното събрание. Ив. Богоров, СИНЕ, VI.