ГРУБОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРУ̀БОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. 1. Само ед. Качество на груб. Ревността у Борис Капитанов бе вече преминала и границите на обикновен човешки порок .. А като се притури към това и природната му сприхавост, заядливост и грубост... Не, не можеше повече да продължи това. Д. Калфов, Избр. разк., 103. Тя бе прибързала в писмо да опише на майка си тиранския характер и грубостта на баба Ганчовица. Ив. Вазов, Съч. ХI, 134. В съприкосновение с европейщината у него [бай Ганьо] с особена сила и израз изпъква низката ориенталска хитрина.., грубостта и суровостта. Б. Ангелов, ЛС, 241. Намуси се, за да добие сериозен вид, и с един глас, на който се мъчеше да предаде .. смешна грубост, захвана да подражава с карикатурни преувеличения говора и движенията на едного от своите наставници. Ив. Вазов, Съч. IХ, 50. Не успее да зине на този език, и по грубостта на интонацията,.. ще го познаеш, че е възточен човек. Ал. Константинов, БГ, 70.
2. Обикн. мн. Постъпка на груб, невъзпитан, брутален човек. Издирваше и ловеше, замотаваше в мрежата си слаби души или засегнати, пострадали от грубости и несправедливости на необуздани люде на Организацията. Д. Талев, ГЧ, 443. Той по цял ден се излежаваше с книга в ръка в дома на своя тъст и с досада пъдеше годеницата си, колчем се покажеше на вратата. Оправданието му за тая грубост беше убедително: предстоеше му последна университетска година и искаше солидно да се подготви за нея. Х. Русев, ПЗ, 152. Ала много неща се бяха изменили, за които хаджи Василий не знаеше.. Смаян, той загледа оня ъгъл на стаята.., дето младежът захвърли изтръгнатия от ръцете му бастун. — Престани с тия грубости — не ти подхождат на сана! — чу той гласа на племенника си. Ст. Дичев, ЗС I, 257.
3. Обикн. мн. Груби, обидни думи, изрази. Когато е сам, взема рашение да му се разсърди за грубостите и ругатните, а щом го срещне, изгубва смелост и започва да му се усмихва, да прикрие вродения си страх от него. К. Петканов, ДЧ, 55. Дали не съм казал някоя грубост и съм обидил без причина този добър човек? Кл. Цачев, СШ, 146. Той беше недоволен от всички.. Като разбра, че не ще може да каже грубост някому, той стана от стола. Д. Немиров, Др, 7.