ГРУДКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРУ̀ДКА¹ ж. Твърдо, кълбовидно надебеление на стъблото или на корена на растение. Добре познато на всички растение, което образува грудки, е картофът. Грудката му представлява надебелена връхна част на подземното стъбло. Бтн V и VI кл (превод), 63. Грудките на бобовите растения представляват всъщност подутини по корените, които се образуват поради разрастване на паренхимните клетки на кората на корена. Д. Георгиев, ТЖР, 19. Някои от тях [многогодишните цветя] имат и коренища, които се оставят да зимуват в почвата. Други имат луковици или грудки, които се изваждат през есента. Ив. Димитров, ОП, 15.

ГРУ̀ДКА² ж. Диал. Умал. от груда; бучица. Дядо Вълчан ми оставил половин менче мляко и грудка сирене в захлупците. А. Каралийчев, В, 11. Момчил скри пръстена в пазвата си, без да го огледа, и се обърна, когато хусарите, след като спуснаха трупа, започнаха да хвърлят грудки пръст. Ст. Загорчинов, ДП, 153. У сречу ти вита ела зелена / под елата бунар вода студена, / при бунара йедна чашка сребърна, / у чашката йедна грудка ледена. Нар. пес., СбНУ Х, 46.