ГРУДЧИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРУ̀ДЧИЦА
ГРУ̀ДЧИЦА1ж. Умал. от грудка1. Едни от почвените микроорганизми усвояват азота от въздуха.., други съжителствуват с бобовите растения, като предизвикват да се образуват малки грудчици по корените им. ВН, 1960, бр. 2624, 4.
ГРУ̀ДЧИЦА2ж. Диал. Умал. от грудка2; бучица. Нонка се досети за нещо, извади кърпа от пазвата си, развърза я и изтърси жълти грудчици върху жарта. Тамянът запуши. К. Петканов, ЗлЗ, 237.