ГРУПИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРУПЍРАМ, ‑аш, несв. и св., прех. 1. Разпределям на групи нещо. Той групира събрания материал, за да улесни обработката му.

2. Събирам, обединявам, оформям в група, обикн. хора. Младият селски интелигент Елин Пелин групира около себе си по-будни младежи. Лит. ХI кл, 98. групирам се страд. В нашата народна музика се срещат тактове, чиито времена се групират в двувременни и тривременни дялове. Те се наричат неравноделни тактове. Пеене, V кл, 63.

ГРУПЍРАМ СЕ, несв. и св., непрех. 1. Разделям се на групи. Мъжете тук-таме се групират на купчини и шушукат. П. Тодоров, Събр. пр II, 365.

2. Обединявам се, събирам се в група, обикн. около някакъв център. Първобитните родове, които се намирали наблизо, за да улеснят работата си и за да се отбраняват от неприятели, почнали да се групират. Ист. V кл, 16. Но тия идеи [на декабристите] проникват в една друга форма в средата на славянофилите, които мечтаят да видят Русия обновена с една народна конституция, около която се групира цялото славянство. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 61.