ГРУПИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРУ̀ПИЧКА ж. Умал. от група (в 1 и 2 знач.). Най-напред почнаха с групови излети, с водачи, с команди .. Тия групи после се разсипаха в групички без водачи .. Мина се някоя година и друга, тия малки групички се разсипаха на още по-малки. Елин Пелин, Съч. IV, 191. В общинските гори на някои от селата в Чепино има наистина тук-там групички от зелени и здрави дървета, но те трябва да се запазят. Пряп., 1903, бр. 74, 3. Към два часа след полунощ партизанската групичка се бе разположила за почивка на една малка зелена полянка, обиколена от всички страни с гъста гора. К. Ламбрев, СП, 117.