ГРУПОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРУ̀ПОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се извършва, прави от група. Видял ли си туристи самички, без женска компания? Най-напред почнаха с групови излети, с водачи, с компании .. Днес по двамка, по двамка. Мъжко и женско, момче и момиче. Елин Пелин, Съч. IV, 191. Групов полет. // За беседа, консултация и под. — който се провежда с група, а не с отделно лице. Тъй като повече от учениците били славяни, в груповите занимания владеел обикновено славянски дух. Ст. Грудев, ББ, 19. И през лятото агитаторите трябва да използуват най-резултатните форми на устната агитация — груповите беседи и личната агитация. ОФ, 1950, бр. 4793, 4. Освен индивидуалните консултации консултантът провежда и групови консултации. // Който се отнася до някаква група, в който е обхваната някава група. Групови снимки.

2. Който ръководи група, който отговаря за дадена група. — Напред, по-бързо, другари! — чуваха се гласовете на груповите командири [на партизаните]. К. Ламбрев, СП, 177. Групов ръководител. Групов майстор. Групов отговорник.