ГРУХАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРУ̀ХАМ¹, ‑аш, несв., непрех. Диал. Грухтя.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГРУ̀ХАМ², ‑аш, несв., прех. Диал. 1. Чукам жито, за да му паднат люспите. Най-напред от новото жито нагреба стопанката на къщата.. цял час груха плода на Мерджановата нива в една дълбока чутура и най-сетне го сложи да ври на огнището. А. Каралийчев, ЛС, 70. Жъне и вършее [лъкавченинът], а житцето груха в дървени чутури и го яде чукано. Н. Хайтов, ШГ, 238.

2. Чрез удряне отделям зърната на царевица от кочана им (Л. Андрейчин и др., БТР, 1955). грухам се страд.

— Друга форма: гро̀хам.