ГРУХТЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРУХТЀНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от грухтя. Не се чуваше нито кучешки лай, нито грухтене на свини, нито кудкудякане на кокошки. М. Марчевски, ОТ, 47. В дъното на двора се мъдреше и здраво изкованата от дъски кочина. Оттам се донасяха доволните грухтения на свинята. Д. Спространов, С, 89.