ГРЪ̀БЛЬО

ГРЪ̀БЛЬО, ‑то, мн. ‑вци, м. Пренебр. Гърбав мъж. — Ако би аз бил баща на Георгевото момиче, то не би го дал на тоя гръбльо. Пара̀та е сладко нещо. Л. Каравелов, Съч. IV, 171. Сергей се запозна с един немец. Той беше мъничък гръбльо с важно лице и бавен вървеж. РД, 1950, бр. 112, 2.

Списък на думите по буква