ГРЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЪК, гъ̀ркъ̀т, гъ̀рка̀, мн. гъ̀рци, м. 1. Мъж, който по произход е от основното население на Гърция. Новият наместник беше архимандрит.. Видя се странно на преспанци, че беше грък по народност, а беше с руси коси и червеникава брада, с млечнобяло лице и с ясносини, зеленикави очи; люде с такава външност бяха редки между гърците. Д. Талев, ЖС, 133. Накрай самия град полето беше черно със свят. Безбройно множество турци, гърци, евреи, мъже, жени, деца бяха излезли да ни причакат. К. Величков, ПССъч. I, 51.

2. Гражданин, поданик на Гърция.

— Друга (остар. книж.) форма: грек рус.