ГРЪКОМАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЪКОМА̀Н и ГРЪКОМА̀НИН, мн. гръкома̀ни, м. Гъркоман, гъркоманин. В началото на октомври Гоце беше вече оттатък Вардара.. Сега, в тоя край, на всяка стъпка между гръкомани и куцовласи, той проявяваше всичкото обаяние на едно искрено слово и всичката привлектелност на една светла душа. П. К. Яворов, Съч. II, 227. Чорбаджийките посрещаха с присмех загрижеността на другите жени: те бяха надъхани от мъжете си с омраза към тия, които се лъчеха от тях, гръкоманите. Цв. Минков, МЗ, 29. А тоя х. Иван беше .. един фанатик гръкоманин, който се беше разорил в борба против народа си. А. Страшимиров, А, 166-167. Мрази той българското, а ние.. сами се изяждаме: едни сме гръкомани, други туркомани и мъчно се намира у някого любородно сърце. А. Христофоров, А, 136.