ГРЪМКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЪ̀МКО. Нареч. от гръмък. И сякаш задрямалата му сила се сепна и пробуди както след сън, дълбоко от душата му се надигна безгранична мощ и Момчил диво и гръмко се провикна. Ст. Загорчинов, ДП, 449. — Да би мирно седяло, не би чудо видяло! Васил гръмко се разсмя. М. Грубешлева, ПИУ, 47. Смееха се, приказваха и викаха малките звънчета, големите хлопки гръмко биеха като великденски камбани. Й. Йовков, СЛ, 112. Част от слависткия печат гръмко и с горещи думи поздрави великото откритие. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 73. Тази фраза прозвуча твърде гръмко, високомерно.