ГРЪМНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЪ̀МНАТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от гръмна като прил. Обикн. в съчет.: стоя (оставам) като гръмнат. Разг. Стоя (оставам) силно изненадан от нещо, което никак не съм очаквал. Думите на Милчевски като че я [Нона] удариха, тя стоеше като гръмната, уплашена, изненадана. Й. Йовков, ЧКГ, 289. Тилевите думи го пресякоха като с нож. Остана като гръмнат. Не знаеше какво да каже, нито какво да направи. Очите му потъмняха и още малко щеше да падне, толкова му се зави свят. К. Петканов, ОБ, 173. — Защо мачкате нивата, госпожице? — извика Диню. — Ами нали ще се жъне! Момата се спря като гръмната — този непознат, сърдит и груб селянин стоеше пред нея като някакъв призрак. Г. Караславов, Избр. съч. II, 139.