ГРЪ̀МНУВАМ

ГРЪ̀МНУВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); гръ̀мна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прич. мин. страд. гръ̀мнат, непрех. и прех. Гръмвам. Ако не светне, не гръмнува. П. Р. Славейков, БП I, 20. — Ой та тебе, Яно моме, / не ми мъти бял Дунава, / гръмнувам те, заносвам те, / заносам та накрай Дунав. Нар. пес., СбНУ VII, 15. гръмнувам се, гръмна се страд. и възвр.

Списък на думите по буква