ГРЪМОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЪМО̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Книж. За глас, звук, шум и под. — който отеква силно и надалеч; гръмовит. Ботев продължаваше с ясен и гръмовен глас: — Изход от това тежко и гнусно положение не са новите окови.., а народната революция. Л. Стоянов, Б, 31. Той чуваше бръмчащия глас на Попова, но нищо не разбираше. Само когато по съседните маси се разля гръмовен смях, само тогава Младенов разбра, че анекдотът е свършен. Д. Немиров, Д № 9, 115. От вагоните се проточи гръмовно "ура". То се разнесе високо-високо нагоре, сякаш образуваше невидима бразда в небесните ширини. Т. Харманджиев, Р, 188. Реката, която се хвърляше над Бояна, издаваше глух, гръмовен шум. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 34.