ГРЪМОВЕРЖЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЪМОВЀРЖЕЦ, мн. ‑жци, м. Книж. В античната митология епитет на божеството Зевс (Юпитер) — който изпраща гръм, гръмотевица. Дълги времена блясъкът и гърмът на мълниите учудвали и плашели хората. Произходът и мощта на това явление те приписвали на боговете. Във всички религии богът гръмовержец бил на особена почит. НТМ, 1961, кн. 10, 26. Живот Зевс гръмовержец дал е вам, / за слава и за знанья да ламтите. К. Величков, Ад (превод), 217.

— От рус. громовержец. — Друга форма: гръмовъ̀ржец.