ГРЪМОГЛАСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЪМОГЛА̀СЕН, ‑сна, ‑сно, мн. ‑сни, прил. 1. Който е с много силен глас. И между българските опълченци имаше премного Ивановци, но като Иван Халата нямаше друг .. Бе тъй гръмогласен, че запееше ли или викнеше "ура", заглушаваше цялата рота. ВН, 1961, бр. 2601, 4. В кратко време той се промени до неузнаваемост. Сякаш не беше оня жизнерадостен и гръмогласен Христо, който вечер приказваше със струпалите се пред работилницата хора. Ст. Марков, ДЧ, 405. В каушите на политическите затворници винаги бе чисто, подредено и весело. Та между тях имаше не само големи оратори.., но и гръмогласни декламатори. Г. Караславов, ОХ IV, 353.

2. Гръмък (в 1 знач.). Вън тръбата свиреше. Тичане, тропот, дрънкане на саби, гръмогласни бойни песни. Ст. Дичев, ЗС I, 162. — Няма да си разваляме песента — извикаха най-после момите решително, па потвърдиха това с весел гръмогласен смях. Ив. Вазов, Съч. VII, 80.

3. Прен. Гръмък (във 2 знач.). Балансът на тия вестникарски сметки можеше всъщност да се предвиди от гръмогласните заглавия на статиите им. М. Кремен, РЯ, 249. Тия прости уморени лица, тия евтини облекла с претенции на шик, тия гръмогласни, измислени имена, с които те се наричаха един друг,.. всичко това бяха гримаси от жестока гротеска, една абсурдна игра. К. Константинов, Избр. разк., 88.