ГРЪМОПОДОБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЪМОПОДО̀БЕН, ‑бна, ‑бно, мн. ‑бни, прил. Книж. За глас, звук, шум и под. — силен, мощен, подобен на гръм; гръмовит. По-нататък из тревата показваше белите си стени къщичката на подпоручика и до нея пограничният пост с други няколко постройки наоколо, в които живееха десетина души войници и старшият подофицер Рафаилов, с дебелите черни мустаци и гръмоподобен глас. Й. Йовков, ПК, 191. През малките прозорчета от ниските етажи на затвора започнаха да се мяркат глави и да се подават ръце и, когато тълпата отвън видя това, отделните викове изведнъж се сляха в гръмоподобен рев. Д. Ангелов, ЖС, 701. Как весело и с какъв гръмоподобен шум бухти [едно шумливо водопадче]. Ив. Вазов, Съч. ХV, 45.