ГРЪМОТЀВИЦА

ГРЪМОТЀВИЦА ж. 1. Силен трясък или тътен, който съпровожда светкавица по време на буря; гръм (в 1 знач.). Трещяха летните гръмотевици, светкавици опасваха небето, дъждове се изливаха над гората и над полето. К. Калчев, ПИЖ, 70. Заваля дъжд. Валя цяла нощ, светка̀ се, гърмя .. Наоколо се чуваше само тътен от гръмотевиците и вода, която шурти, тече — навсякъде текнаха реки. Й. Йовков, АМГ, 195. Планинският вятър духаше вече доста свеж и силен, шумотевицата в листата се сливаше с бученето му и с глухото боботене на гръмотевицата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 18. Навън отново валеше. Плътни облаци зачерняха небето. Светкавици прорязваха мрачината и полето потреперваше от тътена на гръмотевиците. Ив. Планински, БС, 31.

2. Рядко. Гръм (във 2 знач.). В двора над къщния покрив дремеше с разперени клони стара круша с кух дънер. Тя беше на младини ударена от гръмотевица — цялата обгорена — и сега живуркаше едвам-едвам. А. Каралийчев, ТР, 13. Гръмотевица сразила едно старо смърчово дърво посред гората. Н. Хайтов, ПП, 11.

3. Рядко. Гръм (в 3 знач.). Затворите на пушките затракаха. Страшна гръмотевица се срина над заспалото село. А. Каралийчев, С, 172.

Списък на думите по буква