ГРЪМОТЀВИЧЕН

ГРЪМОТЀВИЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който се отнася до гръмотевица (в 1 знач.). Изведнъж силна светлина, придружена с гръмотевичен трясък, блесна над Пирот. Ив. Вазов, Съч. VIII, 149. Далеч над планината се разнесе силен и продължителен гръмотевичен трясък. М. Марчевски, ГБ, 139. Този рев [на морето], и глух, и ясен, като гръмотевичен тътен, идващ от големи далечини, го обгръщаше, люлееше го, отнасяше го в някакъв безкраен тъмен мир. Ем. Манов, БГ, 206. // Който е като гръмотевица. Тръгнахме от Костенецката баня, дето прекрасният водопад.. изпълва с гръмотевичния си екот цялата околност. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 68.

2. За буря, облачност и под. — който е придружен с гръмотевици. След гръмотевичната буря гората се канеше да дремне, когато долетяха ударите на топора. Н. Хайтов, ПГ, 14. Образуването на купестите облаци често се съпровожда с гръмотевични бури. П. Марков, А (превод), 44. След пладне в цялата страна ще има развитие на лятна гръмотевична облачност с краткотрайни валежи на много места. РД, 1950, бр. 179, 3.

3. Гръмък (в 1 знач.). Внезапно до слуха му достигна непонятен тропот: бързо отваряне на врата, после груб, гръмотевичен глас. Л. Стоянов, Б, 59. И над земята има железница. Тя е най-варварското превозно средство. Нейният гръмотевичен шум до такава степен изопва нервите на човека, че когато минава под трасето ѝ, което се държи на железни стълбове, неволно се снишава и си запушва ушите. Г. Белев, КВА, 172.

4. Прен. Гръмък (във 2 знач.). Генерал. Та това е непостижима дума, гръмотевична — тя кара да застива кръвта на всички военни чинове — включително до ефрейтор. Л. Стоянов, Х, 157.

5. Прен. Гръмък (в 3 знач.). Образът в панорамата, който най-силно удари въображението ми и заедно с гръмотевичното си име се запечата в душата ми, беше Наполеон Бонапарт. Ив. Вазов, Съч. IХ, 125.

6. Прен. Рядко. Който се извършва много бързо; бръз, светкавичен, мълниеносен. Тракия, една минута възликувала и помислила, че е освободена от гръмотевичното появление на смелия Гурков отряд.., се намери в страшно положение. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 7.

Списък на думите по буква