ГРЪМОТЕВИЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЪМОТЀВИЧНО. Рядко. Нареч. от гръмотевичен (в 3 знач.); гръмко, гръмовно, гръмовито. Голям Борован не изчака да насочат шмайзерите върху му и извика гръмотевично: — Да живеят партизаните! Д. Ангелов, ЖС, 653. Норманите нападнаха крепостта с железни костенурки.. Вътре биеха гръмотевично и безнадеждно защитните камбани. А. Каралийчев, ПГ, 88.