ГРЪ̀МЪК

ГРЪ̀МЪК, ‑мка, ‑мко, мн. ‑мки, прил. 1. За глас, звук, шум и под. — който звучи, отеква много силно; громък. Той наблюдаваше товаренето на коне суровите кожи.. и даваше заповеди с гръмкия си старчески глас. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 139. Райко погледа, погледа и единия, и другия, па изведнъж се разтресе в гръмък смях. Ст. Загорчинов, ДП, 42. Изви се гръмка бунтовна песен, от която потръпваше младата зеленина. Л. Стоянов, Б, 69. Доволната и весело настроена публика шумно се разотива при гръмкия марш на оркестъра. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 98. Гръмко, бойко, бодро "ура" се понесе по равнината. А. Гуляшки, МТС, 334. И небето по-хубаво се синееше, и в гръмките удари на камбаните звучеше сякаш някаква голяма и чиста радост. Й. Йовков, ПК, 45.

2. Прен. За реч, фраза и под. — който има външен ефект, надут; громък. С колко ирония, презрение и горчив сарказъм се дига обикновеният войник и поетът-революционер [Карагьозов] срещу официалния буржоазен патриотизъм, срещу патриотарските гръмки речи и лозунги. Р. Ликова, ВК, 19. Говори той дълго и с голямо въодушевение.., изричаше дълги фрази и гръмки думи, може би не много ясни и за него самия, но пълни със страстна обич към народа, към науката. Д. Талев, ПК, 490. — Като оставим моите чувства настрана, светла царице, българският владетел не би разрешил първите му боляри да преломяват клетвата си. — Не е време, Радомире, за гръмки слова. Ние сме по-разумни от тебе и ти ще вършиш това, което е за общо добро. М. Смилова, ДСВ, 68. Гръмки фрази.

3. Прен. Който е широко известен, нашумял; громък. Цял век се измина вече от кампанията в 1812 .. Дълго след това леденият ужас от разрушението и смъртта живее наред с гръмката слава на победите. Й. Йовков, Разк. III, 85. Наред с гръмките имена на принцовете, например на херцог Бъкингамски и др., в този списък [на Кралското дружество] са и блестящите имена на Бароу, Бойл, Грегори.. и др. Ив. Въжарова, ИН (превод), 44.

Списък на думите по буква