ГРЪНЧАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЪНЧА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Човек, който изработва или продава грънци и глинени изделия. Дядо бил грънчар — сам правел шарени стомни, бардучета, паници и ги разкарвал по селата с една магарешка каручка. Ем. Манов, МПЛ, 44. Накладеният огън запращя и осветли загорелите лица на седмина души грънчари.. Те идеха от равнината... Бяха смъкнали стомни, шарени паници, гърнета, делви и бардучета за долните села. А. Каралийчев, СР, 34. В миналото всяка къща е била работилница. Тук свисти дървен струг, там пее наковалня, в третия двор грънчар гледжосва вити стомни. Й. Радичков и др., ГСП, 91.