ГРЪНЧАРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЪНЧА̀РСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прил. от грънчар и от грънци. Спря се [Митре] пред един грънчарски дюкян и почна да избира стомни. Д. Спространов, ОП, 314. Около храма отломките бяха прибрани, плочниците почистени, грънчарските пещи загасени. М. Смилова, ДСВ, 237. Пясъкът, глината, варовикът и фелдшпатът са суровите материали за голям брой и много важни

индустрии. Измежду тези са производството на стъкло.., грънчарски и порцеланови изделия. Хим. IХ кл, 1950, 51. Съдовете са работени на ръка, без грънчарско колело.