ГРЪНЧАРСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЪНЧА̀РСТВО, мн. няма, ср. Занаят на грънчар, на човек, който изработва грънци. Те [нашите прадеди] са имали доста уреден стопански живот. Занимавали са се със земеделие.., имали са развито грънчарство. П. Делирадев, БГХ, 32. Развито е добре и грънчарството [в Берковица], отдавна практикуван занаят. Й. Радичков и др., ГСП, 26. Залових се пак с грънчарството. П. Р. Славейкоав, РО (превод), 85.