ГРЪЦМУЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЪЦМУ̀Л, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Разг. Гръклян. Плашливата баба щеше да извика от

страх, но докторът с време ѝ стисна гръцмуля, като избъбра. Ив. Вазов, СбНУ II, 60. Страшно, зловещо хриптене го зашемети — сякаш го връхлетя звяр. Две жилави ръце се вкопчиха в гръцмуля му като огромни клещи. Ст. Марков, ДБ, 425. — Как? Че аз какъв съм бе, говедо с говедо... Началник ли съм,.. Сега ще ти измъкна гръцмуля и ще го увия около врата ти!... Ст. Чилингиров, ПЖ, 67. Венета, дъщерята на Сиромаха, беше завършила българска филология в Търново преди шест години. По цял ден редеше пасианси,.. От къщи не излизаше, нищо не хапваше,.. — Да зная кой я обърка, ще го хвана за гръцмуля и... — с наслада стиска страшния си юмрук Сиромаха. В. Пламенов, ГШ, 25-26.

— Други (диал.) форми: гръцму̀н, гръцма̀н, гръцлу̀н, гръ̀чмул.