ГРЪЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЪ̀ЧКА¹ ж. Диал. Царевица.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГРЪ̀ЧКА² ж. Остар. Гърч, спазма. Вредом младежи висяха: / Едни мряха в гръчки, други с образ син, / трети — от страх мъртви — жълти като смин. Ив. Вазов, Съч. I, 197-198. Има доста жални примери, как дете, кога ся буди така [с викане], отведнаж го хващат трепки (гръчки, спазми). Й. Груев, Млада майка (превод), кн. 7, 114.